Пристан

Пръсти. Разхождащи се, топли пръсти. Солидни струи светлина по кожата ми. Усещане за топлина пълзящо бавно по гръбнака ми. Електрически импулси, които стават все по-бързи докато уцелят рационалното ми същество и ме накарат да се превърна в сноп нервни окончания.

Движения, така познати и толкова естествени. И всеки път различни. Движения, които докосват съществото ми на ниво много по-различно от телесната обвивка.

Усещам те. Усещам те с кожата си, с подсъзнанието и с фантазиите, тези които са част от мен още от този първи ден. Когато си представях какво бих изпитала при твоето докосване.

Спирам те. Успокоявам те. И после аз те докосвам. Докосвам те в мислите си и те обгрижвам с тялото си.

Сливане на две частици. Дарена и получена емоция. Излекувани рани, топъл уют – наше легло, наш малък свят.

Този малък остров се носи сред море от несигурност, сивота, враждебност и болка. А там сме аз и ти. Ти и аз. Ние. Две деца, пазещи се едно друго от студените и страховити неща изпълнили тъмнината.

Отпускам се в ръцете ти. Топли, силни пръсти. Поставени около рамото ми, даващи ми повече от физическа наслада, повече от страст. Заплиташ ги в косата ми. Отпускаш се там.

И тъмнината вече не е толкова непрогледна, а нашето островче се превръща в цяла вселена. Всичко, от което имаме нужда...