Одъртяваме бързо...

Всяка годинка носи промени. Факт е, че никога не е късно човек да стане за резил и аз съм живото доказателство за това. На дърти години подкарах кола, на дърти години се научих да готвя, а и още не се знае кое любопитно поле на човешките познания ще привлече вниманието ми след като отмине празненството отбелязващо още една година от рождението на една прелестна и скромна личност – демек мен.

През изминалите дни започнах да се замислям кога разбираме, че започваме да одъртяваме. И разбира се, в кръга на шегата, успях да подбера следните точки като ориентири. А нали знаете, че във всяка шега има и доза истина.

И така, можем спокойно да обявим, че започваме да одъртяваме когато:

- Всичко понаболва. Ако не понаболва, значи вече не работи

- Вместо за бънджи скок или полет с парашут в свободните си дни започваш да се замисляш за лежерен следобед на припек или за бродерия

- Петък вечер е една прекрасна възможност... да се наспиш

- „Младите” започват да те дразнят

- Нямаш идея каква е тази идиотска музика въртяща се по радиото на всеки половин час

- Мързи те да правиш секс – я по-добре да се погушкаме ;)

- Започваш да търсиш признаци на увисване в огледалото

- Започваш да откриваш признаци на увисване в огледалото

- Признаците на увисване в огледалото са толкова очевидни, че вече не искаш дори да се погледнеш

- Говориш за ‘едно’ време, когато...

- Искаш да говориш за ‘едно’ време, но по средата на изречението забравяш какво си искал да кажеш

- Да спиш с някой на половината на твоята възраст не е нелегално

- Започващ да се вълнуваш за допълнително пенсионно осигуряване

- Страхотно постижение е да спиш цяла нощ, без да усетиш позивите на простата (слава Богу, аз си отдъхвам по този параграф)

- Знаеш имената на всички аптекари в квартала

И все пак – важно е да одъртявяме със стил. А и да си останем поне малко деца. Последното поне не е трудно за постигане, нали така?