Зад фасадата

Ден като ден. Безразлично и запълнено с бетон. Топъл град, пусти улици. Носи се прах, фина мъгла, която сякаш се наслоява във всяка пора, във всяка гънка, дори във въображението.

Буди се изпотена. Усеща ситните капки по челото и врата си, там където е свила длан под косите си. Мрази лепкавото усещане за горещина. Мрази го, защото това е една телесна функция, която не може да контролира. А тя обича да планира и всичко да се случва точно когато тя е решила.

Облизва избилата влага по горната си устна. Солено.

Прехвърля един гол крак през леглото и опипва дървената повърхност със стъпало. Изправя се, опъва схванати ръце и започва сутрешните си ритуали.

Красива е. Тя го знае. Не е скромно, но не е от привидно скромните хубавици. Смята го за лицемерно. Предпочита да изглежда надменна, но да не си слага маска, която няма общо с нейната същност.

Зъбите. Търкат се до степен на вманиаченост. Точно три минути и половина. С другата ръка опипва челото си за несъвършенства. Не ги открива.

Трудно и е да открие дори себе си. Губи се в работата, губи се в своята хубост. Смятат я за елементарна. Наричали са я какво ли не. Това че е курва е най-безобидното, което е чувала за себе си. Вече дори не забелязва подмятанията.

Губи се в безмислени връзки. По-точно им е изгубила бройката. Обича въздействието, което има върху мъжете. Опиянява я. Кара я да се чувства силна. Знае че не го е постигнала сама, знае че тази външност е даденост.

Поема инициативата.

Перфектни дрехи, изискана прическа и горещ град. Толкова е свикнала с високите токчета, че дори не забелязва напуканите плочки и опасните капани по тротоарите.

Перфкеционизъм. Сексапил. Безупречни маниери. Тя не лицемерничи, а дали? Под повърхността има толкова много, а тя го пази за себе си. Трудно се доверява. Не може да сподели с мъжете в живота си. Как да сподели, като дори не знае имената на някои.

Един от тях ѝ бе споменал, че най-много я харесва без грим, запотена и поруменяла. Тя мрази да бъде такава. Да губи контрол. Да позволи на нечия чужда воля да я води.

Докосва отново горната си устна – там където сутринта бе избила леката сутрешна пот.

Може би има различен сценарий някъде там долу, където съзнанието не може да се намеси. Но няма да бъде днес. Докосва косата си, за да се увери че е перфектна. Продължава напред.