Love and Other Drugs

„Не мога да дишам без него. Храната няма вкус и ежедневието е сиво. Сякаш някой е отнел частица от мен”. Всички сме го чували – това би трябвало да е връхната точка, съвършената любов.

Аз мога да дишам без него.

Мога да взема всяко едно важно решение сама. Мога да си сменя тапетите и да забия пирон. И течаща мивка мога да поправя.

Мога да влача тежките си покупки сама.

Мога да дишам. Да сготвя само за себе си да се нахраня с удоволствие.

Пълноценна съм. Съвсем сама. Нямам нужда от друго човешко същество, за да знам че съм постигнала нещо в този живот. Достатъчна съм си.

Мога да бъда щастлива сама.

Но не искам. Защото съм с него. Ние сме двама души, които не изпитват зависимост и ревностна привързаност един към друг. Аз съм индивид. Той също. Не умирам от ревност, когато не е до мен. Не изпитвам нужда да споделя с него всяка минута и всяка секунда от всеки ден.

Но мога да го направя.

Мога да кажа половин дума и да знам, че той е разбрал какво искам да споделя.

Мога да бъда силна и независима, но мога и да се сгуша в него и просто да го оставя да се погрижи за мен.

Мога да взема решение сама, но когато споделя с него и получа подкрепата му съм още по-сигурна.

Мога да заспя, дори когато леглото е празно. Но не е нужно да го правя. Всяка нощ чувам дишането му и съм спокойна, щастлива.

Не изпитваме болезнена нужда, но се допълваме във всяко едно отношение. Един без друг сме успешни и независими, заедно сме едно цяло. Истинските неща се получават когато двама съвсем завършени индивиди решат да вплетат съдбите си. Без нужда, без болка, без да е трудно и без да изисква саможертви, драми и самоубийствена агония... които евентуално някой ден да се превърнат в така очакван happy end.

Според много любовта е болка. А нашата любов е топла, простичка... случваща се от само себе си.

Не ти трябва друг човек, за да бъдеш завършен. А когато откриеш половинката, сродната душа, този с когото да се смееш и плачеш нещата просто стават още по-красиви.

Уроци по пиромания за начинаещи

Ти си новоизлюпен пироман с много мерак, младежки пъпки и малко акъл. Поради тази причина успешните ти опити са ограничават до опърленото мушкато на леля Сийка от седмия етаж.

Чувстваш че ти липсват финес и техника и вече си на път да се отчаяш. Ако вече си решил да се насочиш към друго хоби – недей! bTV реши да ти предостави един последен шанс да задобрееш в изкуството да превръшаш колите на комшиите в естетически обгорели купчини.

Все се надявах да се вдъхновя да пиша за нещо положително, красиво и предизвикващо усмивки. Но четирите години в журналистически фактултет и последвалите шест като репортер и редактор не ми дават мира.

В събота вечер bTV Репортерите доказаха за пореден път колко малоумно комерсиална може да бъде една родна телевизия. Но млъкни сърце – първо фактите.

Канна Рачева е разработила документален филм наречен ‘За пироманите и подпалвачите’. Линк няма да слагам, понеже не смятам, че подобна помия заслужава повече реклама – ако не сте гледали и имате интерес – можете да го откриете.

В рамките на половин час заблудена психоложка прави профил на пироманите подпалващи коли в София. Без да имам тапия по психология и аз бих могла да навържа няколко изречения за интровертност и мания за контрол.

Но това не е всичко, драги зрители, едва сега започваме. За да бъде по-зрелищно, госпожа Рачева ни демонстрира стъпка по стъпка как се пали кола. С каква цел го прави – трудно ми е да ви обясня. Единствената теория, която имам е правилното обучение на кандидат-пироманите.

В пълни детайли бе демонстрирано каква течност да се ползва, къде да се излее за максимален ефект и колко време е нужно на един автомобил за пълно овъгляване. Драги ми пироманчета, ако още не сте достигнали до съвършената техника, можете да се обърнете към кака ви Канна Рачева. Ще ви разкаже, пък и картинки ще ви покаже, за да бъде всичко нагледно и ясно.

Дотук с резюмето, да се насочим към анализ. Не претендирам да съм особен компетент в сферата на журналистиката, но смятам че ‘журналистите’ тръгнали да правят репортаж трябва да си зададат елементарни въпроси като ‘с каква цел го правя’ и ‘какви изводи ще си направи аудиторията.’ За ‘безпристрастен ли съм’ изобщо няма да отварям дума, тъй като нещата са повече от ясни.

Аз като един средностатистически българин искам да попитам какво трябваше да видим в този супер репортаж? Безлична психоложка? Напъни за създаване на криминален профил в стил Хорейшио Кейн? Или пореден абсолютно безхаберен напън на bTV да създаде телевизионен хит?

Толкова ли сте ограничени? Не разбрахте ли, че излъчената в събота боза научи всяко квартално келешче как да пали коли? Някой поне сети ли се да търси мотив, при положение че има задържани? Вероятно не е и нужно, нали, винаги можете да скалъпите елементарно филмче с дъх на печени чушки и махленска драма. И вероятно това би било достатъчно.

За Народното творчество или липсата на такова

Последно съм ходила на театър преди година. Имах нещастието да попадна на Идеалният мъж в Народния театър. Да видиш Оскар Уайлд представен шумно по балкански може сериозно да те накара да се откажеш от театралното изкуство.

Реших този път да заложа на нещо масово, популярно и получило полужителни отзиви и от критици, и от аудиторията.

След месеци чакане за заветните билети ти се струва, че си ударил джакпота. Не ми се е случвало да не мога да открия билети за театър до момента и фактът, че за Народното творчество на Камен Донев е изключително трудно да се вредиш ме амбицира допълнително.

Интернет аудиторията е особено благосклонна към Камен Донев. Същото важи и за приятели, които вече са успели да видят пиесата. Обещаха ми буквално да остана без дъх от смях в продължение на два часа. Обещаха ми интелигентен хумор, поднесен фино и с голяма доза мъдрост.

Всичките тези суперлативи ме заредиха с високи очаквания и добро настроение преди самата творба да е започнала.

За съжаление след заветните два часа установих, че или на мен нещо не ми е както трябва, или цял свят е откачил.

Какво видях? Видях комерсиален продукт, който със сигурност е създаден да отговори на масовите потребности. Видях човек, който определено е талантлив и е успял да напипа пулса на ежедневието ни. Това, което не видях е фин и интелигентен хумор.

Два часа имах усещането, че някой се гаври с интелекта ми, при това по брутален начин. Дори, когато ‘смешките’ бяха по-загатнати и демонстриращи тенденция към интелект, господин Донев се впускаше в детайлни описания и задълбавания в стил ‘чакайте да ви го обясня, ако нещо не сте разбрали’.

Не ме разбирайте погрешно, нито съм отявлен театрален критик, нито се забавлявам истински на възвишено и префърцунено чувство за хумор. Но това, което Камен Донев прави със сигурност не ме стимулира интелектуално и не гъделичка разбирането ми за естетично и забавно.

Трудно ми е да разбера защо за това творение и стила на Камен Донев се сипят толкова много суперлативи. Вероятно защото е различно, достъпно и изключително комерсиално. Лично аз си тръгнах с противоречиви чувства и очаквания за комедиен шедьовър. Тръгнах си с лек привкус на посредственост и чалга. Но може би това съм само аз...

Секси неща със голи сютени и голи гащи

Най-сетне ми остана малко време да се позаваблявам с ключовите думи довели разни хора в този блог! Радвам се, че все повече ме откриват за важни и интересни теми. Но пък не мога да пропусна забавлението свързано с абсурдните ключови думи от последната година.

Отново ми задават въпроси, отново правят констатации и отново всичко е секс. Не какъв да е секс, а изключителен и палав.

Тази година се наблюдава интересна тенденция. Анелия и нейните гащи са особено култови. Ето ги и най-популярните думи за тази година:

- жени без гащи

- гащите на анелия

- anelia bez gachti (хем на шльокавица, хем неграмотно – много ги обичам такива)

- anelia goli4ka

- чалга без гащи

- голи баби без гащи (ююююю, това дори не искам да го коментирам)

Сексуалните теми също така вълнуват целокупното българско население.

- девственост видове (ъ, ама то и видове ли има?)

- девственост и бременност (нарича се непорочно зачатие, мили тийнейджъри)

- дупе като дъска за гладене

- секси неща със голи сютени и голи гащи (това ми е личен фаворит за годината)

След това започват любимите ми въпроси. Скъпи мои, надявам се да сте открили отговорите на тези толкова фундаментални чуденки. Единственото, което ме натъжава е, че вероятно не сте открили отговорите при мен.

- каква е приликата между секса и пържените картофки? (ще се радвам ако някой от коментиращите може да отговори на този важен въпрос!)

- колко трае вечната любов (три месеца! Нито ден повече.)

- на колко години са набор 92

- защо блондинките са тъпи (тъпотата на блондинките и миналата година беше водеща тема. Забелязвам тенденция)

- как да бием жена си

- как да въртя мъже

- как да си запалим цигарата без огънче

- как се пише не разбирайки слято или без

- как се чукат полякините

- на колко см токчета ходят фолк дивите

Няколко просто любопитни и добавени ей така – за разкош.

- веселин маринов потен (Веско, бре, Вескооооо! А той друго състояние освен потен има ли?)

- игри с хора маскирани като животни да карат коли (??????)

- игри-разсаблеци момичетата

- жени с гащи и без гащи

- жени с големи диколтета

- жените които praviat seks 3 dnevno (много жени се търсят в този Google…)

- rokli za ta6ti

Тази година добавям и категория за неграмотност. Честно казано не знам да се смея или да плача... преценете сами.

- наведена глава сабия не я сече

- bra4nata izstituciq

- goli cici ua bira игри

- ima li clu4ainocti?

- аксисуари

- грозното пати

Та така, веселбата продължава. Май ще се преквалифицирам на секс блог и ще изтрепя трафика от търсачките. Ще анализирам по-подробно родните фетиши и извращения... Предупреждавам ви от сега, гледката хич, ама хич няма да бъде лицеприятна.

Тъпотата наречена самоцелен криейтив

Много се каза и много се изписа за една уж оригинална кампания срещу ужасното заболяване наречено рак на гърдата. Една изключително криейтив кампания... (а как обичам тази чисто българска дума)!

В сбит преразказ тази кампания показва няколко ‘известни’ мъже носещи сутиени. В още по-сбит преразказ – пиарите натворили този пошличък кич трябваше да ни обяснят каква е идеята, щото българската аудитория сме доста тъповати парчета и не можем да загреем подобни арт изпълнения.

Оказа се, че кампанията е насочена към емоционална и морална подкрепа от семействата на дамите болни от рак на гърдата. Мъжете носещи сутиени символично демонстрират своята съпричастност... защото огромен процент от семействата на дамите диагностицирани с рак на гърдата се разпадат.

Аз имам няколко прости и вероятно глуповати въпросчета. И тъй като блог-пространството си е изцяло мое смятам да си ги задам:

1. Каква е целта на кампанията? Понеже аз освен самоцелно оригиналничене друго не виждам? Какво действие би трябвало да предизвика от страна на мъжете?

2. Как смятате, че една жена болна от рак на гърдата ще възприеме този маркетинг шедьовър? Дали ще и стане весело и топло на душата? Дали ще усети подкрепата струяща от нелепите ВИП-ове със сутиените?

3. Къде е оригиналното послание? Мъже в сутиени? Ама вие сериозно ли?

4. Пиарите ни обясниха, че това било провокация. Важното било да се говори за този проблем. Ако това е разбирането за провокация на родните рекламисти сме изостанали не 10 ами 20 години от световните тенденции.

„Аз съм с теб”? Това гласи рекламното послание. Като как по-точно ми оказваш подкрепа? С клоунска снимка, която би трябвало да даде нестандартен прочит на един огромен проблем? Нека да се научим да се отнасяме стандартно към него на първо време. Арт напъните ги оставете за някоя по-малко болна тема.

Опит за остроумничене? А как биха реагирали мъжете на тази кампания, след като тя е насочена към тях? Ще се разчустват? Ще се замислят? Или ще решат че набедените за известни персони са решили да демонстрират по-нежната си страна?

Мразя самоцелен криейтив, този създаден колкото да се обяви агенция X или рекламист Y за супер модернистични и налагащи нови тенденции. А вместо да се мъчите да оригиналничите бихте могли да наложите по-широка разпознаваемост на проблемите... но това би било скучно, нали така?

Ето това, скъпи родни криейтиви е истинска провокация. Това ме кара да се замисля. А не безобразието наречено Ники Кънчев в сутиен:

Колко сексуално назаднали сме?

Мега-яката-мацка с щедро преливаща пазва и нацупени устни се оказва сексуално изобретателна и склонна да импровизира колкото дъска за гладене. Готова е да представи цяла порно програма, стига да имаш желание, но е пластмасовата й физиономия отговаря абсолютно на еротичната й скованост.

Най-сетне сте си само двамата, искрено и лично, а се оказва че цялото бъхтане е било напразно.

Бием се в гърдите, че сме либерални, толерантни и сексуално разкрепостени. Всичко това си остава на теория, обаче. Сексуалната култура може да се използва като индикация за развитието на едно общество. А нашата е плачевна...

Според Световната здравна организация, България се класира на едно от първите места в света по брой аборти – в страната все още има повече аборти, отколкото раждания на деца.

Други статистики сочат, че 76 процента от жените в България се противопоставят на абортите. В същото време, само 4 процента от тях предприемат адекватни стъпки за предпазване от бременност. И не, прекъснат полов акт не е адекватен начин за предпазване от бременност.

Спешните контрацептиви се папкат като бонбони. А презерватив си остава сравнително мръсна дума.

Женският оргазъм пък е направо митологичен термин – всички са го чували, но колко са успели да го предизвикат? От една страна родните мачовци действат шлосерската, от друга страна жените дори не знаят какво и как да си поискат.

Колко родители могат да седнат и комфортно да разговарят с порасналите си деца за контрацепция? А колко приемат факта, че децата им вече правят секс? Я най-добре да се учат от порно клипчета, така или иначе те са масово достъпни и еталон за сексуално поведение.

Гей, лесбийка или транссексуален човек се класира сред най-екзотичните родни гледки, предизвикващи шок, шушукания и дори гневни изблици. Поради тази причина много хора са принудени да не признават открито своята сексуалност.

Секс без презерватив е супер яко, тестовете за болести предавани по полов път са страшни и ненужни.

Открихме сексуалната революция години след всички останали. Залива ни секс от всички страни – от чалгата, от рекламите, от списанията и телевизията. Да сте гледали български филм лишен от абсолютно неадекватна, но много реалистична секс сцена? Тъй де, щото е готино. Съшото важи и за ‘случайно’ разпространилите се секс клипове на Цеца, Меца и Пеца.

Но пък сме супер сексуални, развяваме голите си, силиконово-подобрени прелести волно и непрекъснато. Гледаме да добавим още и още бройки към настоящия километраж... дори и ако идват с венерическа притурка. Важното е секс да се прави. А още по-важно е биенето в гърдите на следващия ден.

Тае бо инквизиция

Аз съм супер яка и издържлива мацка, тъй като има-няма преди година тренирах интензивно с цел екзорсизъм на офисни бесове. Дали тези практики са се отразили на кръшните ми телеса е трудно да се прецени, но след час потене образът на ръководството ставаше с няколко милимунди по-симпатичен.

Една година и един турски All Inclusive по-късно, дивото отново започна да зове.

Натрупалите се през морската седмица три (словом и цифром) килца не ми даваха мира и реших отново да се отдам на тренировъчни страсти. И да, страсти са при това какви – потенето предизвикано от инструкторката не може да бъде репликирано от мъж (ако някой индивид от другия пол се слави с такива постижения да ми пише!)

За тренировъчни цели е добре да разполагате с добра приятелка таящи подобни мераци и спортен сутиен. Приятелката поддържа боен дух, а спортният сутиен и сами се сещате какво поддържа.

Та тези двете индивидки в един прекрасен слънчев ден се изтъпанчиха в небезизвестен квартален спортен комплекс, твърдо решени да остискат цял час тае бо, а и да се приберат на два крака в последствие.

„Ама много ли е интензивно?” питам с блеснал поглед инструкторката. Момичето явно притеснено, че ще колабираме в неин час потвърждава, че мероприятието не е за точно такива като нас. „Сууупер” е моето потвърждение, докато се боря да си наместя каквото Бог дал в току-що възкръснал спортен екип.

Около 15 минути по-късно нещата са значително по-малко ентусиазирани. Усетих как нещо се развива погрешно след като краката ми започнаха да треперят още на подгрявката. Да знаете, че спортната форма от преди година си остава блян и мечта.

Приблизително 35 минути след началото бера душа, а по гръбнака ми текат вади достатъчни за напояването на цял бустан дини.

Удар, ритай, удар, ритай, удар... И тази мантра не помага. Отброявам последните минути на бясно подскачане, които ще ни отведат до следващ етап мъчения – гири, коремни преси и чудни упражнения за дупе с формата на току-що откъсната праскова.

Няколко седмици по-късно ситуацията е малко по-различна. Вече няма вероятност да припадна, но пък и трите All Inclusive кила упорито красят ханш и бедра. Ако сте решили да влизате във форма, ви каня да се присъедините към нашата спортна дружина. Дори и да не постигнете кой знае какво, гарантирам сълзи от смях. Което само по себе си не е лошо, тъй като води до стягане на кореманта мускулатура.

Пристан

Пръсти. Разхождащи се, топли пръсти. Солидни струи светлина по кожата ми. Усещане за топлина пълзящо бавно по гръбнака ми. Електрически импулси, които стават все по-бързи докато уцелят рационалното ми същество и ме накарат да се превърна в сноп нервни окончания.

Движения, така познати и толкова естествени. И всеки път различни. Движения, които докосват съществото ми на ниво много по-различно от телесната обвивка.

Усещам те. Усещам те с кожата си, с подсъзнанието и с фантазиите, тези които са част от мен още от този първи ден. Когато си представях какво бих изпитала при твоето докосване.

Спирам те. Успокоявам те. И после аз те докосвам. Докосвам те в мислите си и те обгрижвам с тялото си.

Сливане на две частици. Дарена и получена емоция. Излекувани рани, топъл уют – наше легло, наш малък свят.

Този малък остров се носи сред море от несигурност, сивота, враждебност и болка. А там сме аз и ти. Ти и аз. Ние. Две деца, пазещи се едно друго от студените и страховити неща изпълнили тъмнината.

Отпускам се в ръцете ти. Топли, силни пръсти. Поставени около рамото ми, даващи ми повече от физическа наслада, повече от страст. Заплиташ ги в косата ми. Отпускаш се там.

И тъмнината вече не е толкова непрогледна, а нашето островче се превръща в цяла вселена. Всичко, от което имаме нужда...

А нали комунизмът си отиде?

Пускаш радиото – Тодор Живков,

Пускаш телевизора – Тодор Живков,

Отваряш вестника – пак Тодор Живков...

Да те е страх да си отвориш консервата в хладилника.

Стар виц, но златен. Интересно е колко малко се е променило от бай Тошово време.

Заричах се аз, че няма да пускам телевизора, но за пореден път допуснах огромна грешка.

Неделя вечер, централните новини на bTV. Приблизително 15 минути от заветния половин час на емисията е посветен на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ. Толкова умилително и безпристрастно са представени новините, че ти идва да пророниш една сълза.

Показват ни Росен Плевнелиев, баба му, леля му, началната му учителка, умилени съграждани и изобщо – национална идилия. Даже уличните кучета скандират името му.

Да не говорим, че телевизията представяща уж всички гледни точки почти директно обявява Плевнелиев за победител в президентските избори.

Понеделник, по същото време. Готвя, а телевизорът функционира като фон. bTV, новините. Обявяват, че е започнала регистрацията на кандидат-президентските двойки. Чудесно, казвам си, този път няма да изскочи нещо ГЕРБерско от телевизора. О, каква самозаблуда!

Показват ни щастливи малки ГЕРБерчета. Патрулират децата. Всичко това е със сериозна цел – да може Плевнелиев да се регистрира първи. О, каква кауза о, каква политическа позиция.

Ясно е дори на най-наивните идеалисти, че свободни и безпристрастни медии няма. Но начинът, по който действат уж национални телевизии преминава абсолютно всички граници.

На нито един друг кандидат-президент не бе отделено толкова сериозно време. Не сме гледали подсмърчащи баби, нито класни ръководителки размахващи дневници и справки с оценки. Нямаше букети, питки с мед или малки, сополиви фенчета размахващи плакати и партийни флагове.

Имаме си един субект, държащ се все едно държавата е негова лична собственост. Очевидно тази максима важи и за медиите. Ще се радваме на Плевнелиев, ще хълцаме заедно с него и ще знаем, че той е наш президент има-няма два месеца преди изборите.

Колегите от телевизиите и вестниците че няма да променят този модел на поведение е ясно. Ще продължат да застават във властоугодни пози и ще чакат да ги изненадат. Но докога скъпите зрители ще продължават да приемат всичко за чиста монета? Кога ще започнем да мислим критично, кога и в нашата родина ще се създаде гражданско общество.

Изказвам лично мнение и знам, че то е глас в пустиня. А през това време хиляди хорица ще си пускат bTV и ще се радват на Бойко. Докато този порочен кръг не се повтори.

Папай, мама, лъжат те, че си дебела!

Над 20 процента от децата в България са с наднормено тегло. Със сигурност сте забелязали този феномен. Момичета на 11-12 години вече имат любовни дръжки и бирени шкембета като на дърти тираджии. За тресящите се целулитни бедра въобще не ми се иска да започвам.

За сравнение – преди 10 години само 12 процента от българчетата на възраст между 6 и 19 години са били затлъстели.

Наднорменото тегло е не просто козметичен дефект и сякаш голям процент от нас не осъзнават колко страшни последици може да има, особено за един млад и развиващ се организъм.

В днешно време от диабет страдат деца на 6, 7 годинки, отново във връзка с наднорменото тегло. Това сочат резултати от проучване организирано от Националнен център по опазване на общественото здраве и проведено през 2010 г.

Има много причини за подобни тревожни статистики. Всички от малки сме научени да си папкаме цялото безумно количество храна в чинията. Помня огромните порции на баба ми и разочарованието, когато детето, т.е. аз не иска да си изяде всичко.

Същото важи и за ултиматумите поставяни на децата – „няма да станеш от масата, докато не си изядеш яденето”.

Тези фактори се комбинират с наличието на компютри, чатове, онлайн игри и заседнал начин на живот. + Изкуствена храна и джънк. Така се постигат 20 процента.

Затлъстяването е изключително толерирано сред обществото ни. Колко добре изглеждащи мъже и жени над 40 години познавате? Шкембето е на почит в обществото ни – символ на ‘мъжество’ и потентност – нали знаете: под голям камък... А жените сякаш спират да се грижат за себе си след като се задомят и след като народят челяд на мъжете си. Изключенията се единици.

Хората или нямат финансовите възможности, за да се хранят правилно и да тренират, или им липсва волята да го направят (по-скоро второто). Масовата липса на информация относно сериозността на този проблем го прави още по-опасен.

Масово явление номер 2: аз съм си дебела и си се харесвам така. Когато гроздето е кисело, оправданията стават много. Простата истина е, че добрата физическа форма изисква усилия. Малко са хората, които са надарени със страхотен метаболизъм и структура и на които не се налага да се напъват за постигане на съвършенство.

В същото време, все повече млади жени стават робини на козметичната и модната индустрия. Тревожни са статистиките относно анорексията и булимията. И всичко това се случва отново поради безхаберие, неразбиране и нежелание да се напънем и да се самоусъвършенстваме. Да не говорим за идеалите наложени от чалга културата и международните модни подиуми.

Не е ок да си дебел. И не става въпрос само за визия и вписване в социалните разбирания и норми. Но е трудно да се прекъсне толкова порочен кръг – започващ в ранното детство и продължаващ цял живот.

Да не ме обвините, че изливам омраза и просто си мрънкам. Напротив. Толерирам всеки и смятам, че хората имат правото и възможността да си скапват живота. Само се огледайте. И ще видите колко сериозен е този проблем. Но докато не променим мисленето и навиците си, едва ли ще постигнем сериозни успехи в борбата с наднорменото тегло.