Сутрешни аромати

Няма по-прекрасно нещо от секс рано сутрин. А какво по-прекрасно от интимност с непознати индивиди в 8:15 от понеделник до петък?

Всяка сутрин се сближавам с има, няма 50 предимно намусени субекта. Млади, стари, женски, мъжки, къпани, некъпани, пили и трезвени – без значение. Интимности си раздаваме без предразсъдъци и задръжки.

И всичко това на скромна площ от около два квадратни метра.

Вървейки към метростанцията тръпна в очакване. Няма начин да не ти се разпърха сърцето при мисълта какво те очаква в идните 15 минути. Нищо не може да бъде по-вълнуващо от сутрешни групови изпълнения с цял вагон непознати!

Трепетните моменти започват с разтварянето на заветните врати, от които като по чудо не се изсипват телесата на наблъсканите вътре индивиди. Но те така плътно са вплели крайници, че няма сила на земята способна да прекрати страстната им прегръдка.

Стратегиите за вместване на още малко телеса във вечните съветски вагончета са многобройни. Най-ефективните включват лакти или плътно следване на бабите бойци, които са способни да прокарат цяла пътечка през джунглата от телеса.

Намърдваш ръце, крака и чанта. Настъпваш около 20 души по пътя, а 50 други те сръгат в ребрата. Извиняваш се на всички и се подсмихваш тъпо. Вече се потиш. Проверяваш дали някой крайник не е останал извън вагончето и вече можеш да се отпуснеш и да се насладиш на пътуването.

Затварянето на вратите отбелязва втори магически момент.

Тогава телесната маса се разпростира и те поглъща плътно. Чувстваш дръжката нечий чадър опрян в деликатната зона на задните си части. Заставаш на пръсти надявайки се дръжката да не се окаже по-настоятелна.

След като свикнеш с жегата и подпирането отпреде, отзаде, отгоре и на моменти отвътре, те обливат миризмите.

А те, о тези миризми, са способни да изумят всеки.

Надушваш пот, парфюм, чесън, миризма на мокра козина, нещо спаружено, нечия баничка, сладникав аромат на бонбони и още по-наситен дъх на шкембе чорба. Тук-там се усеща и неповторимата арома на кюфтета. Това изобилие допълнително стимулира сетивата ти.

Пътуването трае един незначителен четвърт час. Но след като влакчето те изплюе на заветната станция се чувстваш зашеметен и заситен за цял ден. Всичко те боли, на места те сърби. Наместваш чанта, останали дрехи и крайници и поемаш към горния свят.

Русо с микрофон – EPIC FAIL

Колко пъти обяснявам аз, че чалгата води до масовата смърт (и до самоубийството) на мозъчни клетки, ама не! Даже ме обвиниха, че безпричинно и доста злобно нападам милите руси (тук-там и чернокоси) дами упражняващи тази ‘професия’.

За да защитя твърденията си прилагам нагледни доказателства за масовото затъпяване, до което този музикален феномен води.

Моля, обърнете внимание на следната картинка. Разгледайте я хубаво.

Виждате ли нещо нередно? За по-малко наблюдателните – насочете поглед към русото недоразумение в централната част на картинката.

Някой очевидно се е объркал и не знае какво държи. Или пък е държала нещо друго допреди малко и все още не може да регистрира смяната на … микрофона.

Още по-важно е да се отбележи логото в ъгълчето долу. Въпросното кадро се е появило сред ПР материалите на конкретния бардак, простете ВИП клуб, във Facebook.

Е как да не оплюваш? Как да не коментираш като подобни изпълнения сами ти се бутат в ръцете.

Обяснявайте ми после, че чалга певачиците имат възвишена мисъл и още по-възвишена душевност. Даже няма нужда да ми го обяснявате. Тя, тази възвишеност, струи от едрите пластмасови пазви и щедро набуклените екстеншъни.

Чалга форевър!

А после като видите малки момиченца подражаващи на идолките си не се чудете. Тези деца са възпитани с Планета. А границата между микрофоните и другите занимания изискващи отваряне на устата съвсем скоро тотално ще се размият. И тогава ще настане мир и спокойствие.

Ако днес бях дете…

Децата днес бързат да пораснат. Бързат да си играят на големи. Да си играят на секс. Да си играят и на бременност/аборт в последствие.

Децата днес бързат да избягат от детството.

И така се лишават от най-сладостните и чисти спомени.

Детството.

Възможността да се покатериш на току що узряла череша и скрит в сянката да ядеш сочните плодове, докато търкаш ожулените си колене. И в същото време да внимаваш да не направиш целите си къси панталонки в черешови петна.

Детството.

Забравата идваща с опитите да тичаш бързо като вятъра. Да догониш слънчевите зайчета пробягващи покрай теб в топлите летни дни. Сладостно ухание на свобода, безгрижие и смелост докато тичаш с всички сили и сякаш си на път да полетиш.

Спомените.

Да държиш най-добрия си приятел за ръката, докато той невинно ти подарява жълточервено есенно листо.

Да чакаш да завали дъжд, за да търсиш охлюви. Да ги разглеждаш, а после да решиш да си създадеш ферма за охлюви на терасата и там да отглеждаш новосъбраните домашни любимци.

Да се опънеш на слънчева поляна и да се радваш на начина, по който тревичките гъделичкат кожата ти.

Мечтите.

Да покориш света. Да бъдеш балерина или космонавт.

Да пътуваш. Да откриеш нови земи и племена, да бъдеш изключителен откривател, също като великите хора от любимите ти приключенски книги.

Да направиш нещо паметно. Било то и беля. Да избягаш от вкъщи, представяйки си как ще тръгнеш на стоп и ще обиколиш света.

Малките радости.

Сладолед. Най-истинското и прекрасно удоволствие след цял ден каране на ролкови кънки. Да го оближеш и да усетиш как прохладния вкус на шоколад гали сетивата ти.

Нова рокля, която са ти купили за рождения ден. Трепетното очакване на сутринта, когато гордо ще можеш да я покажеш в училище.

Скритите погледи на първото приказно, наивно детско влюбване. Смутени усмивки, дръпнати плитки и бележка със несръчно изрисувани сърца под чина.

Днес децата бягат от малките радости на детството. Бързат да се откъснат. Бързат да забравят, да се научат, да се амортизират.

А някои от нас с въздишка си представят как детството се връща.

Е такова животно нема!

Дами и господа, отново сме създатели на уникално българско творение. Избършете сълзите от гордост стекли се от ъгълчетата на очите, изправете се смело и посрещнете с аплодисменти българското музикално постижение.

Няма такава кръстоска! Дори американските специалисти по генни модификации такова чудо не могат да създадат.

Представям ви единствената по рода си рок-чалга! Правилно прочетохте: Р-О-К – Ч-А-Л-Г-А.

Сигурна съм, че в момента гледате леко недоверчиво и си казвате – на това момиче нещо му прищрака от жегата. Мога да ви уверя, че няма подобно нещо. Съвестно прилагам доказателство за твърденията си. Цък тук, за да научите повече.

Значи Конкурент ще издават албум с щедрата подкрепа на Пайнер мюзик. Крайно време беше да видим примирие между рок и чалга. Крайно време беше хората с кожите и кубинките да прегърнат дамите с екстеншъните и силиконите. Стига сме се разделяли. Мейк лов, нот вар, както беше прокламирала една не безизвестна попфолк икона.

Браво Конкурент! Показвахте, че сте над неща като принципи, музикална идеология и отстояване на идеи. Важното е парички да капят, нали така?

Предлагам да направите чалга кавър (прекрасна българска дума) на вероятно единствената ви (известна) песен. Докато пеете Дай ми време, на заден план могат да ‘куфеят’ каки с максимални диколтета, шалвари, минимални мозъци и празен поглед. Хем рок, хем феновете да поплакнат окото.

След като включите Камелия в новите ви фолк-рок проекти направете съвместни прояви с Цуца, Муца, Гина, Цура, Шушка, Нушка и другите фурии с по едно име.

И съм напълно убедена, че AC/DC, които искрено и лично са избрали Конкурент за подгряваща група на концерта си в България, в момента аплодират и се приспособяват към новата фолк-рок вълна. Изхвърлили са китарите, заменили са ги със зурли и в момента ходят на уроци по така популярното belly dancing. Вместо Ангъс да прави стриптийз на The Jack, ще врътне едно бясно маане на следващите концерти.

Едно време рок музиката била създадена като протест срещу всичко популистко и комерсиално. Едно време тази музика имала послание и дълбок смисъл. А днес за пореден път виждаме, че за някое и друго спонсортство родните творци са готови да застанат в ‘деликатна’ поза и да застинат в очакване.

Да живее единението между фолка и рока! И да се надяваме, че този мутант ще остане без отрочета. В противен случай не е сигурно какво може да ни сполети.

Сутрешна изповед

Пет сутринта е.

Спиш спокойно, като дете, заровил нос в одеалото. Инстинктивно търсиш близостта ми и ме придърпваш с една ръка към тялото си.

Усещам те опрян в гръбнака ми. Попивам близостта с всяка една клетка. Притискам се в теб.

Измъркваш в съня си.

Казвала ли съм ти, че единствено до теб съм заспивала спокойно? Казвала ли съм ти колко силна магия носи споделеното посрещане на утрото?

Казвала ли съм ти какво значат за мен миговете преди да заспя, докато спокойно се унасям в ръцете ти?

Знаеш ли какво е интимност?

Не е страстното и парещо чувство, каращо ни да преоткриваме любимите топли устни отново и отново.

Не е огненото нетърпение да останем сами.

Не са треперещите пръсти, търсещи допир до хладката, изкусителна кожа.

Интимност е да те гледам как спиш. Да заплача тихичко от щастие, докато ти дори в съня си ме търсиш отново и отново.

Интимност е да ме видиш сутрин как отварям очи. И в този миг да усетя колко си щастлив, че съм до теб

Интимност е твоето ‘добро утро’. И моята усмивка в отговор.

Пет сутринта е.

И няма да заспя. Ще чакам утрото на нашата близост.

За да ти благодаря за поредното ‘добро утро’.