
Празнотата често е маскирана. Тя кара скъпа кола и се облича луксозно. Крие се зад перфектна и избелена усмивка. Косата й е фризирана и изрядна до последното кичурче. Празнотата често идва заедно с лукс и ухание на скъп парфюм.
Всички сме ги срещали. Празните хора. Хора без емоции, без амбиции и желания. Хора решили да компенсират разточително за празнотата си, но без успех.
Те не се вълнуват. Не обичат и не мразят страстно. Не изказват мнение, не отстояват гледната си точка. Тези хора са посредствени. Битието им до такава степен диктува над живота, че той се е превърнал в поредното лъскаво парти, поредната разкрасителна процедура, поредното пътуване, поредната среща с други посредствени хора.
Празните хора нямат приятели. Имат познати. Често и те са също толкова празни. Празните хора имат своя празна лъскава среда. Шампанско, прикрити усмивки и банални разговори.
Те не се запитват защо са тук, какво могат да постигнат през краткия си живот. За тях всеки ден е рутина. Носят маската си дори и в собствените си домове. Забравили са какви са били като деца. За какво са мечтали. Сега те не мечтаят. Смятат, че имат всичко.
Празните хора търсят приятели за показ, партньор за показ, брак за показ. Правят дете, за да докажат че са създали идеалното семейство. Всяка една стъпка на празните хора е продиктувана от празен мотив за доказване. При тях няма импулсивност. Всичко е преднамерено и планирано.
Те са сред нас. Носят се като безплътни сенки и оставят мимолетна диря като скъпите парфюми. Но с тях идва и горчив вкус в устата. А после – празнотата. Също като в душите на малките, изкуствени хора.
Празнотата често е маскирана. Тя кара скъпа кола и се облича луксозно. Крие се зад перфектна и избелена усмивка. Косата й е фризирана и изрядна до последното кичурче. Празнотата често идва заедно с лукс и ухание на скъп парфюм.
Всички сме ги срещали. Празните хора. Хора без емоции, без амбиции и желания. Хора решили да компенсират разточително за празнотата си, но без успех.
Те не се вълнуват. Не обичат и не мразят страстно. Не изказват мнение, не отстояват гледната си точка. Тези хора са посредствени. Битието им до такава степен диктува над живота, че той се е превърнал в поредното лъскаво парти, поредната разкрасителна процедура, поредното пътуване, поредната среща с други посредствени хора.
Празните хора нямат приятели. Имат познати. Често и те са също толкова празни. Празните хора имат своя празна лъскава среда. Шампанско, прикрити усмивки и банални разговори.
Те не се запитват защо са тук, какво могат да постигнат през краткия си живот. За тях всеки ден е рутина. Носят маската си дори и в собствените си домове. Забравили са какви са били като деца. За какво са мечтали. Сега те не мечтаят. Смятат, че имат всичко.
Празните хора търсят приятели за показ, партньор за показ, брак за показ. Правят дете, за да докажат че са създали идеалното семейство. Всяка една стъпка на празните хора е продиктувана от празен мотив за доказване. При тях няма импулсивност. Всичко е преднамерено и планирано.
Те са сред нас. Носят се като безплътни сенки и оставят мимолетна диря като скъпите парфюми. Но с тях идва и горчив вкус в устата. А после – празнотата. Също като в душите на малките, изкуствени хора.